До края си оставаме деца
и цял живот играем като малки,
макар с покварени от зло сърца,
от егоизма ни, дори сме жалки!
Така, че все играеме игри,
съшити с белия си Егоизъм.
О, алчност ни събужда призори...
Лъжата от Игрите не излиза!
Животът ни е един Маскарад
и Панаир на нашите преструвки!
Потупваме Човека като брат,
а зад гърба му - мъртвите целувки! ...