May 14, 2013, 8:08 AM

Игри

  Poetry » Civic
554 0 1

 

До края си оставаме деца
и цял живот играем като малки,
макар  с покварени от зло сърца,
от егоизма ни, дори сме жалки!

Така, че все играеме игри,
съшити с белия си Егоизъм.
О, алчност ни събужда призори...
Лъжата от Игрите не излиза!

Животът ни е един Маскарад
и Панаир на нашите преструвки!
Потупваме Човека като брат,
а зад гърба му - мъртвите целувки!

И все пълзим без срам, на колене...
Пред имащи и можещи немеем!
Развиваме фалшиви знамена,
защото истински, от страх, не смеем.

Обвързваме се в нашите игри,
със прословутите еснафски връзки...
Така че, с нас ела се пребори,
дори да си дарен със сили мъжки.

Играеме си... нашите Игри!
Играем на еснафи и на сноби!
А нощем Съвестта щом ни боли,
разбираме, че някому сме роби!


  14.08.73 г.-06.07.1976 г. София


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Славов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...