14.05.2013 г., 8:08

Игри

548 0 1

 

До края си оставаме деца
и цял живот играем като малки,
макар  с покварени от зло сърца,
от егоизма ни, дори сме жалки!

Така, че все играеме игри,
съшити с белия си Егоизъм.
О, алчност ни събужда призори...
Лъжата от Игрите не излиза!

Животът ни е един Маскарад
и Панаир на нашите преструвки!
Потупваме Човека като брат,
а зад гърба му - мъртвите целувки!

И все пълзим без срам, на колене...
Пред имащи и можещи немеем!
Развиваме фалшиви знамена,
защото истински, от страх, не смеем.

Обвързваме се в нашите игри,
със прословутите еснафски връзки...
Така че, с нас ела се пребори,
дори да си дарен със сили мъжки.

Играеме си... нашите Игри!
Играем на еснафи и на сноби!
А нощем Съвестта щом ни боли,
разбираме, че някому сме роби!


  14.08.73 г.-06.07.1976 г. София


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Славов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...