До края си оставаме деца
и цял живот играем като малки,
макар  с покварени от зло сърца,
от егоизма ни, дори сме жалки!

Така, че все играеме игри,
съшити с белия си Егоизъм.
О, алчност ни събужда призори...
Лъжата от Игрите не излиза!

Животът ни е един Маскарад
и Панаир на нашите преструвки!
Потупваме Човека като брат,
а зад гърба му - мъртвите целувки!

И все пълзим без срам, на колене...
Пред имащи и можещи немеем!
Развиваме фалшиви знамена,
защото истински, от страх, не смеем.

Обвързваме се в нашите игри,
със прословутите еснафски връзки...
Така че, с нас ела се пребори,
дори да си дарен със сили мъжки.

Играеме си... нашите Игри!
Играем на еснафи и на сноби!
А нощем Съвестта щом ни боли,
разбираме, че някому сме роби!

  14.08.73 г.-06.07.1976 г. София