16 may 2019, 6:48

Палавост и цветове

  Poesía
418 6 8

Истинските цветове са чисти –

в пролет, лято, есен и във зима.

С лекота на изворите бистри

в процепите светлина извира.

 

Истинските цветове попиват

слънчеви лъчи, след дъжд априлски.

В покриви на къщите се скриват,

дъх да си поемат с чувства близки.

 

Истинските цветове са нежни,

в златни слънчогледови полета,

плетени от августовски прежди –

блян щастлив над стръковете свети.

 

Истинските цветове играят,

с юлската дъга – копнежи, тайни.

Хорските лица надежди палят

с грейнали искри в очи омайни!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Данаил Таков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ви, Пепи, Еси, Ваня, Райна, Мариана, Иван, Ангелче13, Ели, Иржи! Нека всички цветове, окъпали - земя, небе, ни носят само красота, и във душите – топлина! Поздрави!
  • Всъщност всичко истинско е най-прекрасното нещо...Ала край нас има и много фалш за съжаление...А ти ,Дани, си описал истинска цветна красота!
  • "Истинските цветове играят, с юлската дъга – копнежи, тайни." Колко красиво!
  • Хубав стих си сътворил, Данаил! Човек, който обича цветята, има нежна и романтична душа!
    Моите поздравления!
  • Какви ли са цветовете на чувствата?! Замисли ме - много приятен стих!

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...