16.05.2019 г., 6:48

Палавост и цветове

411 6 8

Истинските цветове са чисти –

в пролет, лято, есен и във зима.

С лекота на изворите бистри

в процепите светлина извира.

 

Истинските цветове попиват

слънчеви лъчи, след дъжд априлски.

В покриви на къщите се скриват,

дъх да си поемат с чувства близки.

 

Истинските цветове са нежни,

в златни слънчогледови полета,

плетени от августовски прежди –

блян щастлив над стръковете свети.

 

Истинските цветове играят,

с юлската дъга – копнежи, тайни.

Хорските лица надежди палят

с грейнали искри в очи омайни!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Данаил Таков Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ви, Пепи, Еси, Ваня, Райна, Мариана, Иван, Ангелче13, Ели, Иржи! Нека всички цветове, окъпали - земя, небе, ни носят само красота, и във душите – топлина! Поздрави!
  • Всъщност всичко истинско е най-прекрасното нещо...Ала край нас има и много фалш за съжаление...А ти ,Дани, си описал истинска цветна красота!
  • "Истинските цветове играят, с юлската дъга – копнежи, тайни." Колко красиво!
  • Хубав стих си сътворил, Данаил! Човек, който обича цветята, има нежна и романтична душа!
    Моите поздравления!
  • Какви ли са цветовете на чувствата?! Замисли ме - много приятен стих!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...