16.05.2019 г., 6:48

Палавост и цветове

416 6 8

Истинските цветове са чисти –

в пролет, лято, есен и във зима.

С лекота на изворите бистри

в процепите светлина извира.

 

Истинските цветове попиват

слънчеви лъчи, след дъжд априлски.

В покриви на къщите се скриват,

дъх да си поемат с чувства близки.

 

Истинските цветове са нежни,

в златни слънчогледови полета,

плетени от августовски прежди –

блян щастлив над стръковете свети.

 

Истинските цветове играят,

с юлската дъга – копнежи, тайни.

Хорските лица надежди палят

с грейнали искри в очи омайни!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Данаил Таков Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ви, Пепи, Еси, Ваня, Райна, Мариана, Иван, Ангелче13, Ели, Иржи! Нека всички цветове, окъпали - земя, небе, ни носят само красота, и във душите – топлина! Поздрави!
  • Всъщност всичко истинско е най-прекрасното нещо...Ала край нас има и много фалш за съжаление...А ти ,Дани, си описал истинска цветна красота!
  • "Истинските цветове играят, с юлската дъга – копнежи, тайни." Колко красиво!
  • Хубав стих си сътворил, Данаил! Човек, който обича цветята, има нежна и романтична душа!
    Моите поздравления!
  • Какви ли са цветовете на чувствата?! Замисли ме - много приятен стих!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...