25 sept 2022, 19:53

Игриво

  Poesía
584 2 3

Южният вятър размаха ветрило.

Разхвърля листата с оранжев финес.

Ято прелетни птици потегли лениво

в посока неясна, без брой и без вест.

 

В шумата сбрана се гонят игриво

шумни кутрета възвестили за миг,

годината е към края си, октомври намига,

дните скъсява с дъждобран приветлив.

 

Обичам тези топли, есенни вечери,

и мириса на листата споени с пръстта.

Да скитам спокойно, без речеви постулати,

здрависана с времето... и с есента.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валя Сотирова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...