Южният вятър размаха ветрило.
Разхвърля листата с оранжев финес.
Ято прелетни птици потегли лениво
в посока неясна, без брой и без вест.
В шумата сбрана се гонят игриво
шумни кутрета възвестили за миг,
годината е към края си, октомври намига,
дните скъсява с дъждобран приветлив.
Обичам тези топли, есенни вечери,
и мириса на листата споени с пръстта.
Да скитам спокойно, без речеви постулати,
здрависана с времето... и с есента.
© Валя Сотирова All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
