25 nov 2008, 19:17

Иконата 

  Poesía » Civil
5.0 / 1
731 0 2

ИКОНАТА


Иконата ни бе начало,
с нея кръстен бях преди.
Недей мисли, че туй случайно бе,
кога от ръцете иконата поде.

Вървяхме заедно в тъмнината,
маяк за миг ни раздели.
Сърцата биеха в ритъм,
отгоре гледаха звезди.

Отдавна чаках топлината,
която някой ще дари.
Дано от този светъл извор
душата на живота ми се появи.

© Васил Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas