ИКОНАТА
Иконата ни бе начало,
с нея кръстен бях преди.
Недей мисли, че туй случайно бе,
кога от ръцете иконата поде.
Вървяхме заедно в тъмнината,
маяк за миг ни раздели.
Сърцата биеха в ритъм,
отгоре гледаха звезди.
Отдавна чаках топлината,
която някой ще дари.
Дано от този светъл извор
душата на живота ми се появи.
© Васил All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
