ИКОНАТА
Иконата ни бе начало,
с нея кръстен бях преди.
Недей мисли, че туй случайно бе,
кога от ръцете иконата поде.
Вървяхме заедно в тъмнината,
маяк за миг ни раздели.
Сърцата биеха в ритъм,
отгоре гледаха звезди.
Отдавна чаках топлината,
която някой ще дари.
Дано от този светъл извор
душата на живота ми се появи.
© Васил All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
