7 feb 2015, 23:59

Или... 

  Poesía
647 0 7

Или...

Колко е дълъг... или
колко е кратък пътят към нищото.
Да дотичам ли... или да остана,
пъплейки в тази низост...?
Да затварям очи от погнуса,
да се моля... и как,
като въздух не стига.
Да се моля за приятелска длан,
Да се моля да се впиша в живота...
Да се моля... Или...  да дотичам... 

© Галя Николова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Няма да избяга, Ангар, знам, беше ми криво, когато го писах, опасно е да дотичаш, благодаря за коментара, както и на теб, Гюлсер, всеки мечтае за слънце в облачните дни. Радвам се че прочетохте!
  • Недей да изтичваш - няма закъде да бързаш. То няма да избяга.
  • Чувстваш силно - поетично!Трудна дилема! Послушай тихия гласец в душата си. Душата знае пътя. Зад облаците има слънце!
  • Да, Роси, ИМА, но когато си в плен точно на това усещане не може да не ти е тежко, нещо като това "Да бъдеш или да не бъдеш". Благодаря ти!
  • Винаги има и друг път, и изход към слънчева земна градина...
  • Права си Дочка,Благодаря за вниманието!
  • Към нищото...Дали все пак си струва
    препускане, пълзене и молитва?
    Навярно след поредното "или"
    посока друга се намира скрита...
Propuestas
: ??:??