7 февр. 2015 г., 23:59

Или...

Поэзия

1.1K 0 7

Или...

Колко е дълъг... или
колко е кратък пътят към нищото.
Да дотичам ли... или да остана,
пъплейки в тази низост...?
Да затварям очи от погнуса,
да се моля... и как,
като въздух не стига.
Да се моля за приятелска длан,
Да се моля да се впиша в живота...
Да се моля... Или... да дотичам...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Fabiana (Галя Николова)

Няма да избяга, Ангар, знам, беше ми криво, когато го писах, опасно е да дотичаш, благодаря за коментара, както и на теб, Гюлсер, всеки мечтае за слънце в облачните дни. Радвам се че прочетохте!

2015-02-08T18:56:11+02:00
Ангар (Ангел Чортов)

Недей да изтичваш - няма закъде да бързаш. То няма да избяга.

2015-02-08T17:35:19+02:00
Samadhi (Гюлсер Мазлум)

Чувстваш силно - поетично!Трудна дилема! Послушай тихия гласец в душата си. Душата знае пътя. Зад облаците има слънце!

2015-02-08T10:05:29+02:00
Fabiana (Галя Николова)

Да, Роси, ИМА, но когато си в плен точно на това усещане не може да не ти е тежко, нещо като това "Да бъдеш или да не бъдеш". Благодаря ти!

2015-02-08T09:09:34+02:00
Eia (Росица Танчева)

Винаги има и друг път, и изход към слънчева земна градина...

2015-02-08T08:14:04+02:00