Няма нужда да пиша поезия.
Няма нужда да се надживявам.
Зад гърба ми въртят длан и се смеят.
Аз съм Лудият на квартала.
Преди няколко пълнолуния
душата ми слезе в избата.
Там води спор с една мишка
за вредата от патриотизма.
Изпокриха се и слънцата ми.
Акумулирал съм ниска облачност.
Момент на тихо очакване
някоя да ме пороби.
© Красимир Йорданов Todos los derechos reservados
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=172052