... или как ми се отрази световната криза
Няма нужда да пиша поезия.
Няма нужда да се надживявам.
Зад гърба ми въртят длан и се смеят.
Аз съм Лудият на квартала.
Преди няколко пълнолуния
душата ми слезе в избата.
Там води спор с една мишка
за вредата от патриотизма.
Изпокриха се и слънцата ми.
Акумулирал съм ниска облачност.
Момент на тихо очакване
някоя да ме пороби.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимир Йорданов Всички права запазени
))
