mili4ka_ (Милица Игнатова) mili4ka_ (Милица Игнатова)
111
26 jun 2007, 9:24

Илюзионен трик

  Poesía
726 0 4
Името ти дълго в мене ще кънти,
като разстроена китара,
ще отеква, с ехото си ще руши.
Като настървена от мъка вълчица,
ще скитам сред хората,
да търся топлината,
да търся опората.
Събарям своите пясъчни кули,
давя мечтите в солени вълни,
чакам да дойде спасител...
надявам се тайно това да си ти...
Винаги след тебе ще е празно,
дори да крета някой редом,
няма да съм му коледен подарък,
нито център на Вселената.
Сега мълча отчаяно...
Не стигат ли белезите от издраскан лик?
Не съм робиня, нито майка...
а съм жертва на илюзионен трик...

Посветено на Яна

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Милица Игнатова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0