26 jun 2007, 9:24

Илюзионен трик

  Poesía
729 0 4
Името ти дълго в мене ще кънти,
като разстроена китара,
ще отеква, с ехото си ще руши.
Като настървена от мъка вълчица,
ще скитам сред хората,
да търся топлината,
да търся опората.
Събарям своите пясъчни кули,
давя мечтите в солени вълни,
чакам да дойде спасител...
надявам се тайно това да си ти...
Винаги след тебе ще е празно,
дори да крета някой редом,
няма да съм му коледен подарък,
нито център на Вселената.
Сега мълча отчаяно...
Не стигат ли белезите от издраскан лик?
Не съм робиня, нито майка...
а съм жертва на илюзионен трик...

Посветено на Яна

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Милица Игнатова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....