Името ти дълго в мене ще кънти, като разстроена китара, ще отеква, с ехото си ще руши. Като настървена от мъка вълчица, ще скитам сред хората, да търся топлината, да търся опората. Събарям своите пясъчни кули, давя мечтите в солени вълни, чакам да дойде спасител... надявам се тайно това да си ти... Винаги след тебе ще е празно, дори да крета някой редом, няма да съм му коледен подарък, нито център на Вселената. Сега мълча отчаяно... Не стигат ли белезите от издраскан лик? Не съм робиня, нито майка... а съм жертва на илюзионен трик...
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.