Илюзионен трик
Името ти дълго в мене ще кънти,
като разстроена китара,
ще отеква, с ехото си ще руши.
Като настървена от мъка вълчица,
ще скитам сред хората,
да търся топлината,
да търся опората.
Събарям своите пясъчни кули,
давя мечтите в солени вълни,
чакам да дойде спасител...
надявам се тайно това да си ти...
Винаги след тебе ще е празно,
дори да крета някой редом,
няма да съм му коледен подарък,
нито център на Вселената.
Сега мълча отчаяно...
Не стигат ли белезите от издраскан лик?
Не съм робиня, нито майка...
а съм жертва на илюзионен трик...
Посветено на Яна
като разстроена китара,
ще отеква, с ехото си ще руши.
Като настървена от мъка вълчица,
ще скитам сред хората,
да търся топлината,
да търся опората.
Събарям своите пясъчни кули,
давя мечтите в солени вълни,
чакам да дойде спасител...
надявам се тайно това да си ти...
Винаги след тебе ще е празно,
дори да крета някой редом,
няма да съм му коледен подарък,
нито център на Вселената.
Сега мълча отчаяно...
Не стигат ли белезите от издраскан лик?
Не съм робиня, нито майка...
а съм жертва на илюзионен трик...
Посветено на Яна
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Милица Игнатова Всички права запазени
