26 июн. 2007 г., 09:24

Илюзионен трик

727 0 4
Името ти дълго в мене ще кънти,
като разстроена китара,
ще отеква, с ехото си ще руши.
Като настървена от мъка вълчица,
ще скитам сред хората,
да търся топлината,
да търся опората.
Събарям своите пясъчни кули,
давя мечтите в солени вълни,
чакам да дойде спасител...
надявам се тайно това да си ти...
Винаги след тебе ще е празно,
дори да крета някой редом,
няма да съм му коледен подарък,
нито център на Вселената.
Сега мълча отчаяно...
Не стигат ли белезите от издраскан лик?
Не съм робиня, нито майка...
а съм жертва на илюзионен трик...

Посветено на Яна

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Милица Игнатова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...