Илюзия

4 mar 2008, 8:27

Poesía » De amor

473 0 3

Отмивам грима от лицето си

и във капките вода се оглеждам.

Главата нагорe бавно повдигам,

косата дълга започвам да сресвам.

Лосионът в тялото попива,

дантелата по мен полепва.

Светлината кожата облива

и в нежен матов цвят се слива...

Огледалото започва да прозира,

погледът ми неусетно се премрежва.

И не мога да повярвам, но съзирам

колко неприлично ме заглеждаш.

Прихапваш устни...

И очи притваряш...

С жест без думи ме повикваш...

Същият е репертоара -

късно е със мен да свикваш...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.