4 мар. 2008 г., 08:27

Илюзия 

  Поэзия » Любовная
504 0 3
 

Отмивам грима от лицето си

и във капките вода се оглеждам.

Главата нагорe бавно повдигам,

косата дълга започвам да сресвам.

 

Лосионът в тялото попива,

дантелата по мен полепва.

Светлината кожата облива

и в нежен матов цвят се слива...

 

 

Огледалото започва да прозира,

погледът ми неусетно се премрежва.

И не мога да повярвам, но съзирам

колко неприлично ме заглеждаш.

 

Прихапваш устни...

И очи притваряш...

С жест без думи ме повикваш...

Същият е репертоара  -

късно е със мен да свикваш...

© Ангелина Петкова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??