Илюзия
Отмивам грима от лицето си
и във капките вода се оглеждам.
Главата нагорe бавно повдигам,
косата дълга започвам да сресвам.
Лосионът в тялото попива,
дантелата по мен полепва.
Светлината кожата облива
и в нежен матов цвят се слива...
Огледалото започва да прозира,
погледът ми неусетно се премрежва.
И не мога да повярвам, но съзирам
колко неприлично ме заглеждаш.
Прихапваш устни...
И очи притваряш...
С жест без думи ме повикваш...
Същият е репертоара -
късно е със мен да свикваш...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ангелина Петкова Все права защищены
