Илюзия
Отмивам грима от лицето си
и във капките вода се оглеждам.
Главата нагорe бавно повдигам,
косата дълга започвам да сресвам.
Лосионът в тялото попива,
дантелата по мен полепва.
Светлината кожата облива
и в нежен матов цвят се слива...
Огледалото започва да прозира,
погледът ми неусетно се премрежва.
И не мога да повярвам, но съзирам
колко неприлично ме заглеждаш.
Прихапваш устни...
И очи притваряш...
С жест без думи ме повикваш...
Същият е репертоара -
късно е със мен да свикваш...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангелина Петкова Всички права запазени
