ani4ka (Ангелина Петкова) ani4ka (Ангелина Петкова)
2 100
Mar 4, 2008, 8:27 AM

Илюзия

  Poetry » Love
615 0 3
 

Отмивам грима от лицето си

и във капките вода се оглеждам.

Главата нагорe бавно повдигам,

косата дълга започвам да сресвам.

 

Лосионът в тялото попива,

дантелата по мен полепва.

Светлината кожата облива

и в нежен матов цвят се слива...

 

 

Огледалото започва да прозира,

погледът ми неусетно се премрежва.

И не мога да повярвам, но съзирам

колко неприлично ме заглеждаш.

 

Прихапваш устни...

И очи притваряш...

С жест без думи ме повикваш...

Същият е репертоара  -

късно е със мен да свикваш...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангелина Петкова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0