Mar 4, 2008, 8:27 AM

Илюзия

  Poetry » Love
618 0 3
 

Отмивам грима от лицето си

и във капките вода се оглеждам.

Главата нагорe бавно повдигам,

косата дълга започвам да сресвам.

 

Лосионът в тялото попива,

дантелата по мен полепва.

Светлината кожата облива

и в нежен матов цвят се слива...

 

 

Огледалото започва да прозира,

погледът ми неусетно се премрежва.

И не мога да повярвам, но съзирам

колко неприлично ме заглеждаш.

 

Прихапваш устни...

И очи притваряш...

С жест без думи ме повикваш...

Същият е репертоара  -

късно е със мен да свикваш...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангелина Петкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...