Mar 4, 2008, 8:27 AM

Илюзия

  Poetry » Love
616 0 3
 

Отмивам грима от лицето си

и във капките вода се оглеждам.

Главата нагорe бавно повдигам,

косата дълга започвам да сресвам.

 

Лосионът в тялото попива,

дантелата по мен полепва.

Светлината кожата облива

и в нежен матов цвят се слива...

 

 

Огледалото започва да прозира,

погледът ми неусетно се премрежва.

И не мога да повярвам, но съзирам

колко неприлично ме заглеждаш.

 

Прихапваш устни...

И очи притваряш...

С жест без думи ме повикваш...

Същият е репертоара  -

късно е със мен да свикваш...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангелина Петкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...