Миг31
193 1289
15 may 2021, 23:48

Илюзия 

  Poesía
914 2 3

Затворих двете си очи
и от тъмно стана светло, бяло,
отдадох се на живите лъчи,
полетях като хвърчило цяло.

 

Разтворих двете си ръце,
силни като крила на птица,
приюти ме голямото сърце,
скъсал матричната връвчица.

 

Плувах в онова море,
където душите волно дишат.
където чисто, ясно е небе
и стихове сами в очите ни... се пишат!
 

© Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Привет момичета! За мен това е желание и състояние на цялата същност ! Светлината умее навред да лети! Благодаря ви!
  • Прекрасно казано!
  • Дали? За мозъкът няма значение дали нещо се случва реално, дали е представа или спомен.
Propuestas
: ??:??