15 may 2021, 23:48

Илюзия

  Poesía
1.1K 2 3

Затворих двете си очи
и от тъмно стана светло, бяло,
отдадох се на живите лъчи,
полетях като хвърчило цяло.

 

Разтворих двете си ръце,
силни като крила на птица,
приюти ме голямото сърце,
скъсал матричната връвчица.

 

Плувах в онова море,
където душите волно дишат.
където чисто, ясно е небе
и стихове сами в очите ни... се пишат!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Привет момичета! За мен това е желание и състояние на цялата същност ! Светлината умее навред да лети! Благодаря ви!
  • Прекрасно казано!
  • Дали? За мозъкът няма значение дали нещо се случва реално, дали е представа или спомен.

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...