May 15, 2021, 11:48 PM

Илюзия

  Poetry
1.1K 2 3

Затворих двете си очи
и от тъмно стана светло, бяло,
отдадох се на живите лъчи,
полетях като хвърчило цяло.

 

Разтворих двете си ръце,
силни като крила на птица,
приюти ме голямото сърце,
скъсал матричната връвчица.

 

Плувах в онова море,
където душите волно дишат.
където чисто, ясно е небе
и стихове сами в очите ни... се пишат!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Comments

Comments

  • Привет момичета! За мен това е желание и състояние на цялата същност ! Светлината умее навред да лети! Благодаря ви!
  • Прекрасно казано!
  • Дали? За мозъкът няма значение дали нещо се случва реално, дали е представа или спомен.

Editor's choice

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...