Илюзия...

                  Илюзия...

Ти каза, че ме обичаш,

аз вярвах в теб,

вярвах, че ти си различен,

че открила съм вече мечтания мъж...

Но ти се превърна в лъжа,

в илюзия, за всяка влюбена жена...

Излъга ме, дори не се покая,

искаше от мен само плътта,

нарани жестоко моята душа...

Стоя сама и питам се, къде изчезна любовта?...

Нахлуват в мене спомени ограбени,

нахлуват в мислете онези думи,

който ти за мене назова...

Но всичко е било лъжа...

От твоята уста думите звучаха

тъй красиво и невинно...

Илюзия за теб е любовта,

илюзия била е и за мен,

че ти повярвах в онзи ден...

Обрече любовта да гори в пепелта,

нека да гори, може би така сърцето ти

от лед ще разтопи...