Илюзия...
Ти каза, че ме обичаш,
аз вярвах в теб,
вярвах, че ти си различен,
че открила съм вече мечтания мъж...
Но ти се превърна в лъжа,
в илюзия, за всяка влюбена жена...
Излъга ме, дори не се покая,
искаше от мен само плътта,
нарани жестоко моята душа...
Стоя сама и питам се, къде изчезна любовта?...
Нахлуват в мене спомени ограбени,
нахлуват в мислете онези думи,
който ти за мене назова...
Но всичко е било лъжа...
От твоята уста думите звучаха
тъй красиво и невинно...
Илюзия за теб е любовта,
илюзия била е и за мен,
че ти повярвах в онзи ден...
Обрече любовта да гори в пепелта,
нека да гори, може би така сърцето ти
от лед ще разтопи...
© Жулиета Стоянова Всички права запазени