Apr 6, 2007, 6:00 PM

Илюзия...

  Poetry
665 0 1
 

                  Илюзия...


Ти каза, че ме обичаш,

аз вярвах в теб,

вярвах, че ти си различен,

че открила съм вече мечтания мъж...

Но ти се превърна в лъжа,

в илюзия, за всяка влюбена жена...

Излъга ме, дори не се покая,

искаше от мен само плътта,

нарани жестоко моята душа...

Стоя сама и питам се, къде изчезна любовта?...

Нахлуват в мене спомени ограбени,

нахлуват в мислете онези думи,

който ти за мене назова...

Но всичко е било лъжа...

От твоята уста думите звучаха

тъй красиво и невинно...

Илюзия за теб е любовта,

илюзия била е и за мен,

че ти повярвах в онзи ден...

Обрече любовта да гори в пепелта,

нека да гори, може би така сърцето ти

от лед ще разтопи...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Жулиета Стоянова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...