20 ene 2008, 14:27

Илюзия 

  Poesía » Filosófica
718 0 13
Кристални брегове прекосявам
със тяло, приковано във себе си,
прозрачни нишки скъсявам
от разточително усещане.
Бавно гаснещи пламъци,
тройно преплитат снагата си
и вещо се разполагат
и обладават мрака си.
Бури от огнени облаци,
дъжд от изстреляни думи,
тайни пътеки по друмища,
кални на вид пеперуди. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Силвия Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??