Илюзия
Кристални брегове прекосявам
със тяло, приковано във себе си,
прозрачни нишки скъсявам
от разточително усещане.
Бавно гаснещи пламъци,
тройно преплитат снагата си
и вещо се разполагат
и обладават мрака си.
Бури от огнени облаци,
дъжд от изстреляни думи,
тайни пътеки по друмища,
кални на вид пеперуди.
Кристални брегове прекосявам,
мастилени петна пред мене,
зад мен изстинали пясъци,
с отворени сетива онемели.
Прекършени клони по скатове,
от слънца и луни обсебени,
в живота ми има ли свлачища,
има... те са мъртво родени.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Силвия Всички права запазени
