6 feb 2007, 0:07

Илюзия 

  Poesía
936 0 0
Огънят гори и душата изгаря,
страстта расте дори и в този миг от безкрая,
целувка нежна обгръща те с любов,
придружена от един примамлив зов.
Сърцето тупти, разбудено пак,
готово, чака само един знак.
Часове минават, времето лети,
а аз се питам: "Забрави ли ме ти?"
Приливът идва и отминава,
само блясъкът в очите оства...
И ето - късно е вече,
ти си от мене много далече! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Афродита Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??