Огънят гори и душата изгаря,
страстта расте дори и в този миг от безкрая,
целувка нежна обгръща те с любов,
придружена от един примамлив зов.
Сърцето тупти, разбудено пак,
готово, чака само един знак.
Часове минават, времето лети,
а аз се питам: "Забрави ли ме ти?"
Приливът идва и отминава,
само блясъкът в очите оства...
И ето - късно е вече,
ти си от мене много далече!
Планини и океани ни делят сега,
както в сърцето твое - една стена.
Една любов несподелена си отива в нощта,
една душа умира без вина...
Не, не можеш да я върнеш от смъртта!
Забрави за нея!
Все едно всичко е било лъжа,
а любовта е една илюзия...