Отворих очи, огледах се.
Поех си въздух, изправих се.
Крачка напред, крачка встрани.
Не затварям очи, дори не премигвам…
Боли…
Крачка напред, крачка встрани.
Една прашинка, две, три…
И все пак не затварям очи, не премигвам
и в тях започва да вали…
Крачка напред, крачка встрани,
почти те достигам, но уви,
много боли и затварям очи
за секунда, две, три... отварям ги...
оглеждам се...
Любовта пак ли е била една илюзия?
Крачка напред, крачка встрани
И отново започва да боли…
© Еми Todos los derechos reservados