15.02.2011 г., 20:19

Илюзия

661 0 7

Отворих очи, огледах се.

Поех си въздух, изправих се.

Крачка напред, крачка встрани.

Не затварям очи, дори не премигвам…

Боли…

Крачка напред, крачка встрани.

Една прашинка, две, три…

И все пак не затварям очи, не премигвам

и в тях започва да вали…

Крачка напред, крачка встрани,

почти те достигам, но уви,

много боли и затварям очи

за секунда, две, три... отварям ги...

оглеждам се...

Любовта пак ли е била една илюзия?

Крачка напред, крачка встрани

И отново започва да боли…

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Еми Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много ми допадна самия начин на изразяване
  • Благодаря за прекрасните коментари!
  • стой на едно място,хареса ми
  • Петя,много благодаря,радвам се че се харесва.Георги,ами да донякъде е разбито,или поне беше,прекалено много неуспехи ме сполетяха за много кратко време,и намирам за много трудно намирането именно на Него,с главно "Н".Но е факт че това бе написано в един найстина прекрасен момент,и дори незная какво ме подтикна.Благодаря!
  • хареса ми.

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...