19 mar 2014, 17:41

Илюзия

711 0 7

 

 

     Пролет иде ...

     Как е леко

     на сърцето

     обзето 

     от илюзия,

     че макар

     и стар

     си жив

     и за някой може да си Нещо ...

     Само алюзия!

     Ти си вече свещ,

     капеща излишно,

     с гаснещи искри

     от любов човешка

     към нечии очи!

     Но всичко остарява -

     и те ще потъмнеят,

     че време не прощава,

     недолюбени ще онемеят

     от спомени предишни

     за разпиляната жарава ...!

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Василев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Да, Валентин и все пак е Пролет...

    Наслади й се.

    Поздрав!
  • Хубава поезия!
    Харесва ми надеждата в стиховете ти, която се прокрадва в нежната носталгичност.
    Излъчват мека и ефирна тъга... и са живи, истински...
    Поздравления с благодарност!!!
  • Тъжно, но много истинско.

    "Ти си вече свещ,
    капеща излишно,
    с гаснещи искри
    от любов човешка
    към нечии очи!"

    Докосна ме истински.

    Поздрав от мен, Валентин!
  • Ако можехме, да върнеме времето...Много хубаво!
  • Хареса ми, но ме натъжи...Все пак е пролет носеща надежда!

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...