Mar 19, 2014, 5:41 PM

Илюзия

  Poetry » Love
707 0 7

 

 

     Пролет иде ...

     Как е леко

     на сърцето

     обзето 

     от илюзия,

     че макар

     и стар

     си жив

     и за някой може да си Нещо ...

     Само алюзия!

     Ти си вече свещ,

     капеща излишно,

     с гаснещи искри

     от любов човешка

     към нечии очи!

     Но всичко остарява -

     и те ще потъмнеят,

     че време не прощава,

     недолюбени ще онемеят

     от спомени предишни

     за разпиляната жарава ...!

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Василев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Да, Валентин и все пак е Пролет...

    Наслади й се.

    Поздрав!
  • Хубава поезия!
    Харесва ми надеждата в стиховете ти, която се прокрадва в нежната носталгичност.
    Излъчват мека и ефирна тъга... и са живи, истински...
    Поздравления с благодарност!!!
  • Тъжно, но много истинско.

    "Ти си вече свещ,
    капеща излишно,
    с гаснещи искри
    от любов човешка
    към нечии очи!"

    Докосна ме истински.

    Поздрав от мен, Валентин!
  • Ако можехме, да върнеме времето...Много хубаво!
  • Хареса ми, но ме натъжи...Все пак е пролет носеща надежда!

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...