Илюзия
Пролет иде ...
Как е леко
на сърцето
обзето
от илюзия,
че макар
и стар
си жив
и за някой може да си Нещо ...
Само алюзия!
Ти си вече свещ,
капеща излишно,
с гаснещи искри
от любов човешка
към нечии очи!
Но всичко остарява -
и те ще потъмнеят,
че време не прощава,
недолюбени ще онемеят
от спомени предишни
за разпиляната жарава ...!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Василев Всички права запазени
