31 ago 2015, 17:41  

Илюзия 

  Poesía » Del paisaje
424 0 5

Препускам в тъмносиня нощ,
напоена с ухание на утопични цветя...
Запленена от божествената мощ
на приковаваща стихийна самота.
 

Препускам сред златистия воал
скрил малахитовозеления оазис...
Епопея забравена за мистериозен крал
притаила дъх – осезавам катарзис.
 

Потънал той в собствения си мрак,
поел на приключение..
Девойка зърнал сред тоя зрак,
Богиня-Дявол, същинско привидение.
 

Двамата поели към небосводни палитри,
нюанси на безбрежна нежност...
Илюзия, жив спомен било привидно,
останал там с любимата му вечност.
 

Препускам в тъмносиня нощ,
напоена с ухание на утопични цветя...
Запленена от божествената мощ
на приковаваща стихийна самота.

© Княгиня Нощ Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря, Владислав!!
  • Илюзия, мистика и красива образност,адмирации от мен!
  • Благодаря и на двама Ви!!!
    Радвам се, че се е харесало!
    Обръщението 'Тони' е перфектно, Велин.
    Младен, благодаря и за препоръката на книгата!
  • Богиня-Дявол, или Ангел с Дявол в тялото. Интересна насока за разгръщане на мисълта даваш, Тони. "Препускам в тъмносиня нощ" ми създава усещане, сходно с това, което получих, четейки романа "Канцлер" на Булгаков /известен повече под заглавието "Майстора и Маргарита"/.
    Имам предвид финалното отпътуване на Воланд и Маргарита от този свят.
    Поздравление!
  • Много дълбок стих! Има и мистика! Такива изразни средства си вложила, такива цветове...
    Хареса ми тази "тъмносиня нощ", пък макар и самотна. Поздрави за красивия стих Тони /или Антония - ти ще кажеш как да се обръщаме към теб/!
Propuestas
: ??:??