Препускам в тъмносиня нощ,
напоена с ухание на утопични цветя...
Запленена от божествената мощ
на приковаваща стихийна самота.
Препускам сред златистия воал
скрил малахитовозеления оазис...
Епопея забравена за мистериозен крал
притаила дъх – осезавам катарзис.
Потънал той в собствения си мрак,
поел на приключение..
Девойка зърнал сред тоя зрак,
Богиня-Дявол, същинско привидение.
Двамата поели към небосводни палитри,
нюанси на безбрежна нежност...
Илюзия, жив спомен било привидно,
останал там с любимата му вечност.
Препускам в тъмносиня нощ,
напоена с ухание на утопични цветя...
Запленена от божествената мощ
на приковаваща стихийна самота.
© Княгиня Нощ Всички права запазени