8 jul 2009, 10:54

Илюзия за Рая

  Poesía
1.1K 0 10

От вчера миг -

нахално конфискуван -

витая.

Безприютна късна есен.

Приятелите -

сън недосънуван.

А вместо плач -

приижда ядна песен.

И помен няма!

Клетник - бита карта!

На хляб и сол.

Житейска мелодрама.

И - в ново време -

белег за стандарта!?! -

покръстиха ме -

форсмажорна дама.

Сънувала съм.

Вричане.

И песни...

Сънувала съм!

Пристан.

И приятел...

Абстракция -

със мисли безадресни -

скудея -

безпристрастен наблюдател.

В безсилие -

смирен агнец -

под ножа!

И в бедността - наивница.

До края!

За сбъркалите пътя

се тревожа...

Живот, Живот!

Илюзия за Рая.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Донка Василева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Прав си за тупането, raisun! Тупам ги, тупам...но...идва моментът, в който чувалът не пуска повече брашно...Поздрави!
  • Всеки стих, всеки текст е като брашнян чувал - все може да се тупа)))
    Но краят е хубав!
    Поздрави!
  • Удоволствието е мое, Белла! Благодаря ти!
  • Прекрасен ритъмен стих!
    Радвам се, че си сред нас!
  • Благодаря на всички!

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...