От вчера миг -
нахално конфискуван -
витая.
Безприютна късна есен.
Приятелите -
сън недосънуван.
А вместо плач -
приижда ядна песен.
И помен няма!
Клетник - бита карта!
На хляб и сол.
Житейска мелодрама.
И - в ново време -
белег за стандарта!?! -
покръстиха ме -
форсмажорна дама.
Сънувала съм.
Вричане.
И песни...
Сънувала съм!
Пристан.
И приятел...
Абстракция -
със мисли безадресни -
скудея -
безпристрастен наблюдател.
В безсилие -
смирен агнец -
под ножа!
И в бедността - наивница.
До края!
За сбъркалите пътя
се тревожа...
Живот, Живот!
Илюзия за Рая.
© Донка Василева Всички права запазени