След всяка нощ ми ставаш все по-скъпа.
Познава те душата по гласа ти.
Лицето-пъзел се сглобява и пристъпваш.
Наум прегръщам го стотици пъти.

Усещам колко  ти е хубаво да бъдем
заслушани един във друг потайно.
Увити в ленените истини да лъжем,
че някога докрай ще се познаем.

И двамата сме в плен на самотата -
онази блудница, която вечно иска
да задържи затворница душата
и не познава думата "амнистия"...

Заслушай се в гласа ми, аз във твоя.
Така си ставаме лъжовно близки.
Залъгвам се, че може би си моя,
а ти, че някога ще ме поискаш.

На утрото вулканът сив изригва.
Илюзии сърцата ни зариват.
Издига слънцето мистична грива.
Но любовта ни не достига изгрев!