След всяка нощ ми ставаш все по-скъпа.
Познава те душата по гласа ти.
Лицето-пъзел се сглобява и пристъпваш.
Наум прегръщам го стотици пъти.
Усещам колко ти е хубаво да бъдем
заслушани един във друг потайно.
Увити в ленените истини да лъжем,
че някога докрай ще се познаем.
И двамата сме в плен на самотата -
онази блудница, която вечно иска
да задържи затворница душата
и не познава думата "амнистия"... ...