8 mar 2009, 1:13

Има...

  Poesía
931 0 36

                          Има...


А мислите ми като птици нощни,
с последния експрес на утринта,
завръщат се след всяко „Има още..."
и пушечния дим на две дула...

А пътя ми като ръце пробити,
с последната задъхана Любов,
завърна се след няколко прикрития,
за да напише: „Има послеслов...!"

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Таня Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • много нежно..много хубаво и многообещаващо
  • чета те винаги с голямо удоволствие !
  • Макар и с послеслов идвам при теб винаги и с хубаво чувство,
    честит празник, Танечка!
  • Невероятно е да си влюбен...Страхотен стих!
  • Тук метафорите са деликатни, и в същото време много силни, много въздействащи... касаят извечното в човешката същност...
    ГОЛГОТАТА... И РАДОСТНАТА ВЕСТ...

    Върнах се отново, стихът ти е оригинален и се радвам, че звучи толкова естествено... а и толкова мъдро!
    Прегръдка, Танче!!!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...