Има...
930
0
36
Има...
А мислите ми като птици нощни,
с последния експрес на утринта,
завръщат се след всяко „Има още..."
и пушечния дим на две дула...
А пътя ми като ръце пробити,
с последната задъхана Любов,
завърна се след няколко прикрития,
за да напише: „Има послеслов...!"
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Таня Георгиева Все права защищены
