Mar 8, 2009, 1:13 AM

Има...

  Poetry
932 0 36

                          Има...


А мислите ми като птици нощни,
с последния експрес на утринта,
завръщат се след всяко „Има още..."
и пушечния дим на две дула...

А пътя ми като ръце пробити,
с последната задъхана Любов,
завърна се след няколко прикрития,
за да напише: „Има послеслов...!"

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Таня Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

  • много нежно..много хубаво и многообещаващо
  • чета те винаги с голямо удоволствие !
  • Макар и с послеслов идвам при теб винаги и с хубаво чувство,
    честит празник, Танечка!
  • Невероятно е да си влюбен...Страхотен стих!
  • Тук метафорите са деликатни, и в същото време много силни, много въздействащи... касаят извечното в човешката същност...
    ГОЛГОТАТА... И РАДОСТНАТА ВЕСТ...

    Върнах се отново, стихът ти е оригинален и се радвам, че звучи толкова естествено... а и толкова мъдро!
    Прегръдка, Танче!!!

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...