Има...
А мислите ми като птици нощни,
с последния експрес на утринта,
завръщат се след всяко „Има още..."
и пушечния дим на две дула...
А пътя ми като ръце пробити,
с последната задъхана Любов,
завърна се след няколко прикрития,
за да напише: „Има послеслов...!"
© Таня Георгиева All rights reserved.