Има дни във които притихвам
в топла ласка на странна тъга,
не боли, не тъгувам, не искам,
а потъвам докрай в самота.
Има дни във които замирам
и се губя в прикрити следи,
и във мен капка кръв не намирам,
а очите се къпят в сълзи.
Има дни във които се скривам
от света, все надвесен над мен,
зъби в устните яростно впивам
и отбягвам смутения ден.
Някой ден съм безкрайно ранима,
капе кръв по заспали следи,
и вали от сърцето ми зима,
и боли, и вали, и боли...
© Неземна Todos los derechos reservados