10 mar 2009, 17:19

Има изход

  Poesía » Otra
1.5K 0 15

Има изход

Когато си на дъното, когато
очите ти са ручеи солени.
Когато си изкряскал тишината,
а тя нахално иска да те вземе.

Когато те превие вятър
и в кал са двете ти колене.
Когато изтече реката
и сухото ù дъно стене.

Когато си останал пясъци, 
събрани в шепите на времето. 
И всичко се руши със трясък, 
не давай да те вземе то.

И там, на дъното все още
от пясъка иззидай замък.
И в най-отчаяните нощи
със кремъче събуждай пламък.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Златка Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...