Има изход
Има изход
Когато си на дъното, когато
очите ти са ручеи солени.
Когато си изкряскал тишината,
а тя нахално иска да те вземе.
Когато те превие вятър
и в кал са двете ти колене.
Когато изтече реката
и сухото ù дъно стене.
Когато си останал пясъци,
събрани в шепите на времето.
И всичко се руши със трясък,
не давай да те вземе то.
И там, на дъното все още
от пясъка иззидай замък.
И в най-отчаяните нощи
със кремъче събуждай пламък.
© Златка All rights reserved.
