27 ago 2016, 22:36  

Перспектива

  Poesía » Otra
397 0 0

Не съм пророк или месия.

Не съм и расъл във саксия.

Кипял съм, врял съм на огнище

и бил съм палено стърнище.

 

Калена е във мен душата,

но е ръждясала машата.

Във въглените тя горяна,

от тежка пепел е помляна.

 

И без маша сега останал,

на тясно вече съм се хванал:

изхвърлям въглени с ръката

макар, че вече е саката.

 

Но мъките назад отиват,

където във една се сливат.

Напред остава перспектива:

живота с мене си отива.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никола Апостолов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...