27 ago 2016, 22:36  

Перспектива

  Poesía » Otra
394 0 0

Не съм пророк или месия.

Не съм и расъл във саксия.

Кипял съм, врял съм на огнище

и бил съм палено стърнище.

 

Калена е във мен душата,

но е ръждясала машата.

Във въглените тя горяна,

от тежка пепел е помляна.

 

И без маша сега останал,

на тясно вече съм се хванал:

изхвърлям въглени с ръката

макар, че вече е саката.

 

Но мъките назад отиват,

където във една се сливат.

Напред остава перспектива:

живота с мене си отива.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никола Апостолов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...