27.08.2016 г., 22:36  

Перспектива

393 0 0

Не съм пророк или месия.

Не съм и расъл във саксия.

Кипял съм, врял съм на огнище

и бил съм палено стърнище.

 

Калена е във мен душата,

но е ръждясала машата.

Във въглените тя горяна,

от тежка пепел е помляна.

 

И без маша сега останал,

на тясно вече съм се хванал:

изхвърлям въглени с ръката

макар, че вече е саката.

 

Но мъките назад отиват,

където във една се сливат.

Напред остава перспектива:

живота с мене си отива.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Апостолов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...