Не съм пророк или месия.
Не съм и расъл във саксия.
Кипял съм, врял съм на огнище
и бил съм палено стърнище.
Калена е във мен душата,
но е ръждясала машата.
Във въглените тя горяна,
от тежка пепел е помляна.
И без маша сега останал,
на тясно вече съм се хванал:
изхвърлям въглени с ръката
макар, че вече е саката.
Но мъките назад отиват,
където във една се сливат.
Напред остава перспектива:
живота с мене си отива.
© Никола Апостолов Всички права запазени