Има кой да прощава
"Прибра си сянката... време му беше" - vesi-lina (Веска Алексиева)
Прибра ли му сянката? Време му беше.
Не прощаваше той, има кой да прощава.
Назлоби се сърцето му в твоите шепи,
тясна беше му всяка... по мяра я вдява.
Ти прости ли му сянката, дето те вардеше,
(по дуварите галеше твоите фусти...)
По пендара даряваше, поглед нанизваше,
(със езика облизваше алени устни.)
Прибра ли му сянката? Дълго те трови...
Не погледна детето... в гръдта ти жалееща.
Не погали ръцете, що търсеха прошката,
не погледна жената, живот що му даваше.
А луната умираше, той я запали...
Под звездите разпалваше майска ракия.
Най-обичаше себе си, чуждото имаше.
(Свое семе изхвърли на чужда чаршия...)
После агне заколи... и стори курбана,
да пречисти душата, със вино поля я.
Подари и пендарите, що му тежаха.
И олекна му, Господи... Тридесет бяха.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Кремена Стоева Todos los derechos reservados
